Всъщност не бе изненадан. Може би само малко разочарован.

Привлекателна жена като нея не можеше да остане сама в събота вечер. Навярно просто й бе доскучало, докато чакаше приятеля си.

Дори ако бе дошла сама на панаира, бързо щеше да си намери компания. Особено на толкова оживено място. Военнослужещите, пуснати в отпуск за уикенда, приличаха на стадо акули, надушили плячка. Единствената им цел бе да си осигурят партньорка за вечерта. Тази жена би привлякла вниманието им без никакво усилие.

Хамънд съвсем не бе имал намерение да я заговаря. Беше твърде възрастен за нещо подобно. Би било неразумно, освен това съвсем не му подхождаше да се държи така, въпреки че самият той нямаше сериозна връзка. Но не би могъл да каже и че не е обвързан.

Тя внезапно стана, взе жилетката си, преметна малката чанта през рамо и понечи да си тръгне. След миг и тримата мъже скочиха и препречиха пътя й. Единият, който изглеждаше най-набит, обгърна раменете й и доближи лицето си до нейното. Хамънд проследи движенията на устните му. Това, което й каза, накара приятелите му да избухнат в смях.

Тя явно не хареса шегата. Рязко извърна глава и изражението й наведе Хамънд на мисълта, че е изпаднала в неловко положение, от което се опитва да се измъкне, без да предизвика скандал. Жената отмести ръката на военнослужещия от раменете си, усмихна се насила и му каза нещо, преди да продължи към изхода.

Засегнатият мъж я последва, придружен от двамата си спътници. Когато отново сграбчи ръката й и я притегли към себе си, Хамънд не можа да остане безучастен.

По-късно дори не си спомняше как бе прекосил дансинга, въпреки че сигурно си бе проправил път с лакти между двойките, танцуващи блус, защото след броени секунди се озова между двамата мускулести войници, избута натрапника и каза:

— Извинявай, скъпа. Случайно срещнах Норм Бланчърд, а нали знаеш колко е словоохотлив този стар разбойник. За мой късмет, засвириха нашата песен.