Хамънд не откъсваше поглед от нея и не преставаше да размишлява. Сигурно тя очакваше някого — може би съпруг и няколко хлапета. Изглеждаше доста по-млада от него, вероятно малко над тридесет години. Повечето жени на тази възраст се занимаваха главно с възпитанието на децата си. Подготвяха ги за скаутски лагери, участваха в начинанията на родителския съвет или просто си стояха у дома и следяха телевизионните реклами на пасти за зъби и перилни препарати. Бе получил представата си за този тип жени от телевизията и му се струваше, че тя се вмества в обобщения образ.

Все пак изглеждаше твърде… твърде… напрегната.

Не приличаше на грижовна майка, която се е усамотила за няколко минути, докато таткото е завел децата да се по-возят на въртележката. Не притежаваше хладнокръвната увереност на съпругите на неговите познати, които членуваха в „Джуниър Лийг“ или други клубове, организираха дневни събирания, тържества по случай рождените дни на децата си и приеми, на които канеха бизнеспартньорите на съпрузите си, един-два пъти седмично играеха голф или тенис, поддържаха форма с аеробика и посещаваха курсове по изучаване на Библията.

Тялото й не бе отпуснато и пълно като на жена, която е преживяла няколко раждания. Имаше елегантна, атлетична фигура. Краката й бяха стройни… всъщност прекрасни — силни, гладки и със загар. Късата пола и ниските сандали подчертаваха красотата им. Блузата без ръкави бе вързана на тила и гърба като горнище на бански. Бе свалила тънката жилетка в същия цвят, с която бе наметната. Отличаваше се е елегантното си облекло сред множеството местни жители с къси панталони и маратонки.

Дамската чанта, оставена на масата, би побрала ключодържател, няколко салфетки и може би червило, но съвсем не бе достатъчно голяма за млада майка, която би носила шишета с вода, носни кърпи, пакети „Снакс“ и достатъчно дрехи за почивка в планината, взети за всеки случай.

Хамънд имаше аналитичен ум. Логическите разсъждения бяха неговата стихия. Стигна до извода, че тази жена определено не е майка.